Nikolay Aretov - BULGARIA

"The Image of Russia in the Balkans." Warsaw 7-8 November 2011 

Russia in Bulgarian literature before the Liberation (1878):

Variations of the images, their problematic existence and political background

Nikolay Aretov

Images of Russia, which dominated the twentieth century, occurred relatively late and were imposed by state institutions (primarily education) and propaganda. This paper examines the emergence and existence of similar images in the period previous to the Liberation (1878) and attempts to place them in their political context. Initial observations indicate that at that time persons in connection with Russia (Vasil Drumev, Nayden Gerov, Rayko Zhinzifov, to some extent Lyuben Karavelov) fail to initiate any widespread and powerful images of Russia. Largely the same applies to people who after the Liberation will be defined as Russophobes (Stefan Stambolov, Zahari Stoyanov) - they criticized Russia, but also failed to establish images to fit their political ideas. The paper also deals with the major myth of Russian propaganda – ‘Moscow - Third Rome’ and claims that it was impose also not so enough strongly to correspond to the intentions of its creators.

At the end is considered special case Svetoslav Milarov (1850-1892), one unmistakable Russophile, who was even in connection with Russian secret service. He did not benefit from the opportunities that his works offer to forge a positive image of Russia.

Русия в българската книжнина преди Освобождението: 

Варианти на образите, проблематичното им наличие и политическият им контекст

Николай Аретов

Образите на Русия, които доминират през ХХ в., възникват сравнително късно и са наложени от държавните институции (на първо място образованието) и от пропагандата. Статията разглежда възникването и съществуването на подобни образи в предосвобожденския период и се опитва да ги постави в техния политически контекст. Първоначалните наблюдения показват, че по това време обвързаните с Русия книжовници и идеолози (В. Друмев, Н. Геров, Р. Жинзифов, в някаква степен Л. Каравелов) не успяват да лансират някакви широко разпространени и въздействащи образи на Русия. До голяма степен същото важи и за хора, които след Освобождението ще бъдат определени като русофоби (Ст. Стамболов, З. Стоянов) – те се изказват за Русия, но също не успяват да изградят някакъв неин образ, който да отговаря на политическите им пристрастия. Маркирано е и присъствието на основната руска пропагандна митологима – „Москва – трети Рим”, която също не успява да се наложи достатъчно категорично.

В края е разгледан особения случай Светослав Миларов (1850-1892), един несъмнен русофил, а и свързан с руските тайни служби човек, който също не се възползва от възможностите, които неговите произведения предлагат, и също не изгражда някакъв положителен образ на Русия.